Той обхваща уникалната природна среда на лозето – от състава на почвата до особеностите на климата. Това е същността на едно място, сложно вплетена в самата тъкан на гроздето, което расте там. В идеалния случай тези фактори на околната среда трябва да придадат на виното толкова специфичен характер, че да е невъзможно да се повтори на друго място, независимо от лозарството или техниките на винопроизводство. В света на виното властва понятието „тероар“ – дълбоко взаимодействие на фактори, които оформят характера и уникалността на виното. Но няма съгласие за това от какви точно компоненти се състои тероарът. Няма определение. Изследванията се фокусират основно върху природната среда, като климат, география, топография, състав на почвата, снабдяване с хранителни вещества и вода. Когато става въпрос за тероара на България, три основни компонента и нотка традиция се съчетават, за да създадат едно изключително винено преживяване. Тъй като тероарът не е доказан от гледна точка на лозарството, тероарът изглежда е по-скоро маркетингов инструмент. Да, за много винарни е привлекателно да кажат, че виното им е различно заради произхода си. От друга страна, произходът на виното е и средство за информиране на потребителите за качеството и стила на виното. Цените на вината от успешни тероари или региони понякога са значително по-високи в сравнение с цените на вината от по-малко успешни региони или тероари. Въпреки че виното е почти същото. Много търговци на вино посочват тероара като основна причина за разликата в качеството и цената. На практика изглежда, че тероарът и произходът осигуряват конкурентни предимства на някои винопроизводители. Остава въпросът дали разликата във вкуса и качеството оправдава огромната разлика в цената. Можете да го откриете сами.

Важни аспекти на почвата са снабдяването с хранителни вещества и минерали, дренажът, способността за задържане на топлина и съставът на почвата. През периода на зреене на гроздето лозата трябва да стане зависима от най-дълбоките си корени.

Разнообразните винени аромати на България се коренят в нейните почви, а самата земя вплита история във всяка лоза. Тези почви не само влияят на растежа на гроздето, но и придават специфична интензивност и текстура на вината. От богатите на гранит почви в близост до крайбрежието през плодородните алувиални почви покрай Дунав до скалистите и каменисти почви на Сакар почти винаги имат добър дренаж и средно плодородие. Река Струма с нейното меандриращо течение допълва приказката, предоставяйки хармонична смесица от минерали, глина, кварц и пясък. Гроздето достига пълна зрялост едва когато лозите са напълно узрели и корените са достигнали най-голямата си дълбочина. Скалистата и камениста почва гарантира това.

Взаимодействието между лозата и почвата е важен фактор за тероара. За да се получи качествено вино, е важно лозата да не получава твърде много енергия. Важна роля за това играе почвата, която от своя страна се влияе от климата и релефа.

Климатът е най-важният компонент за получаването на качествено грозде и вино. Климатът в България е подобен на този в Северна Италия, Южна Франция, Северна Испания и Португалия. Съществуват хладни и топли региони, които предлагат широка гама от възможности за винопроизводителите. България получава около 2200-2500 часа слънчева светлина годишно. Температурните колебания засилват ароматите и удължават периода на зреене, а постоянните ветрове предпазват лозята от гъбични заболявания.

Топлият климат дава на гроздето по-високи нива на захар, което води до смели вина с по-високо съдържание на алкохол. Тя гарантира правилното узряване на гроздето. Той предпазва гроздето от това да остане зелено и да се получи кисело вино.

За разлика от тях, по-хладният климат запазва по-ниски нива на захар и по-висока киселинност. Това гарантира, че гроздето няма да узрее твърде бързо, което ще доведе до твърде малко аромати. Затова оптималната зрялост е важна за получаването на грозде и вино с добро качество.

Например долината на Тракия се къпе в допълнително слънце и топлина, които придават на вината Каберне Совиньон естествена киселинност. Зимните снегове предпазват лозята от суровия студ, а вегетационният период се радва на идеален климат, който подпомага развитието на гроздовете и узряването на гроздето. В лозята, които се намират близо до Черно море, през летните следобеди морският бриз преминава през лозето, охлаждайки гроздето, което е уникално за това специфично място.

Температурата и слънцето оказват голямо влияние върху узряването на гроздето. Твърде високата температура води до засушаване на лозето и може да повреди гроздето. Твърде ниската температура води до бавен растеж и недостатъчно узряване. Добрият климат за производство на вино се характеризира с равномерна температурна тенденция през целия сезон.

Пътят на винопроизводството в България е неразривно свързан с вертикалните и хоризонталните измерения на нейната земна повърхност. Вълнообразните пейзажи – от хълмове до обширни долини – са фонът на тази винена одисея. Тези разнообразни терени не са просто платно – те са палитра от възможности за създаване на изключителни вина.

Тук лозята се издигат на различна надморска височина, предлагайки уникален микроклимат, в който се отглеждат различни сортове грозде. Геоложките особености на всеки регион – от планините до долините – взаимодействат с корените на лозата, оформяйки характера на виното. Да не забравяме и влиянието на големите водни басейни, които носят своята магия. Независимо дали става дума за близостта на реките или за прегръдката на Черно море, присъствието на водата оставя траен отпечатък върху вината, като им придава уникална индивидуалност.

Добрият терен и почвата гарантират, че водата се съхранява дълбоко в почвата. Азотът оказва най-важно влияние върху узряването, добива и енергията на растенията. Например при червеното вино това е положително, тъй като бавното освобождаване на азот влияе положително на фенолите, които придават аромат. Проучванията показват, че количеството на ароматни феноли в гроздето се увеличава при недостиг на вода в лозата. Тогава размерът на гроздето намалява, а качеството се повишава. Резултатът е по-нисък добив и по-високо качество. Това важи за червеното вино, но не и за бялото. Водоснабдяването зависи от тероара, но може да се повлияе от напояването. Но листата също влияят върху водопоглъщането и изпаряването.

Хората също играят важна роля в адаптирането на сортовете грозде чрез кръстосване. Нито един от сегашните сортове грозде не е съществувал в природата. Човекът е създал сортове грозде, подходящи за специфичните условия на тероара. Това се постига, като винаги се подбира гроздето, от което се получава вино с най-високо качество. През вековете в Европа са се появили сортове грозде, които са подходящи за определен регион. Този процес е труден за възпроизвеждане и може да се счита за част от тероара. Ако даден сорт грозде бъде засаден на друго място при различни условия, гроздето ще се формира по различен начин. Резултатът е различно на вкус вино.

И тогава звуците на традицията се превръщат в симфония. Българското винопроизводство се е развивало през вековете, вплитайки древни техники, дълбоко вкоренени в тъканта на земята. Тези методи, хармонично преплетени с климата и релефа, придават незаменим характер на тероара на България. Всеки регион се отличава с отличителен израз на добре познати сортове грозде и местни лозя, приканвайки любителите на виното да се отправят на пътешествие в търсене.